Зорка Милева
Любителите на джаза и тази година се потопиха в неповторимата атмосфера на фестивала в град Банско. Въпреки трудностите, д-р Емил Илиев, създател и организатор на фестивала, успя да събере на сцената едни от най-добрите родни музиканти и чуждестранни изпълнители, гостували през годините на Джаз феста в Банско.
Началото постави прекрасната Хилда Казасян с Христо Йоцов, специален гост на нейната вечер. Последваха я Dirty Purchase/Бълтария/ и Мери Начева – Мей. Много са изпълнителите, които дадоха всичко от уменията си, за да направят вълуващ фестивала. “Златните години на Джаза”, формация с Марина Гасподинова – вокал, Михаил Йосифов – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, Димитър Карамфиов – контрабас и Атанас Попов – барабани. Васил Петров с Ангел Заберски джаз трио, в което освен него са Стоян Янкулов -Студжи и Борис Таслев -контрабас.
За мен изненадата на това издание на фестивала бе Валентин Асенов и неговата формация “Челентанисимо” с любими и малко познати песни от репертоара на Адриано Челентано.
Силно бе участието на триото Moba (Сърбия)
Марко Миливоевич – контрабас, Десимир Стоимирович – барабани, Миша Павлович – клавир. Моba джаз бенд е основан 1980 г. – преди 40 години. Миша Павлович е от първите музиканти, били са и трио, и квартет, и квинтет. Тези, с които в момента свири, са по-отскоро. Свирили са през годините джаз рок (70-те/. Джаз феста в Банско огласиха с Бил Евънс трибют – един от най-известните американски джаз пианисти на всички времена, оставил и много собствени композиции, на които са направени модерни аранжименти. Радваха се, че свирят на нашия фестивал, защото в тяхната страна има пълен отказ от многобройните фестивали, които имат. Името Moba са си избрали заради значението – работа заедно, единно
Другата изненада бяха SoulBmoll. Бандата от трима в началото се разраства до 9 през годините. Брас секцията и барабаниста са създали групата в Музикалното училище в София, искали са да свирят фънк. Така постепенно се запознават с басиста, китариста, пианиста ….докато стават 6 момчета, които започват авторска песен, но не могат да я довършат, защото нямат „момичета“ – така оформят триото Божана, Славина, Миглена. И успяват да я реализират – „Кажи ми“, с нея откриха концерта си, печелят и първата си награда в класацията на БНР Топ 10). Имат символика в групата: в името са вплетени имената на вокалистките от триото – SoulBmoll, тоналността им е сол бемол минор.
С „Този ред на мисли“ се задържат най-дълго време пак в класация на БНР, на първо място 7 седмици подред. 2019 година издават албума си SoulBmoLL – с 10 авторски пиеси, песни, инструментали – всичко е в едно. „Вдъхновени сме от джаза, фънка, соул музиката и искаме да вкараме жанра като цяло в българската музика.“, споделиха. Считат групата за своето голямо семейство, с обща цел. Обичат се, познават се много добре, различни са, но успяват да се вплетат, има разбирателство между тях, творят, работят заедно, успяват да създадат цвят в музиката си, и са убедени, че това ги прави по-различни. Могат и правят алтернативна музика – изразяват себе си в песента „Промяната“ по текст на Славина Калканджиева, една от вокалистките в групата: „Вярвай в промяната. Ние, младите, сме промяната, идва нещо по-хубаво“, разказа бандата от която се излъчва вдъхновение и живот.
Жоана Амендоейра (Португалия) е другото ностроение на джазфеста. Била ев България 2018 година с концерти в София и Варна, с много добри отзиви от публиката, която не е познавала фадото, но пък имало и такива, които са искали да изпълни определени песни. Пее го повече от 20 години, той е радостта в живота й. Имам мой собствен начин на изпълнение, различен от този на останалите – не е толкова остър, пея по-плавно, признава Жоана и допълва, че е усмихнатата изпълнителка на фадо – това ме отличава от другите. Е, пея и старите балади – класическите, които са тъжни“. В състава свири брат ѝ (Педро Амендоейра) – на португалска китара. Цял живот работят заедно, дори тя пропява покрай брат си. В семейството са първо поколение музиканти.
На концерта ни изненада, изпълни нашата народна песен „Ах, къде е мойто либе“, като я изпя на български и увери, че ще я запази в репертоара си. Обича да трупа опит от различните музикални култури.
Камелия Тодорова&Станислав Арабаджиев трио и Koka Mass Jazzпо традиция заладваха поитателите си с нови ритми.
В програмата се включи и Буги-майсторът на света, както го определя музикалната критика във Великобритания – пианистът Аксел Цвингенбергер, голям ценител, почитател и приятел на Международния джаз фестивал в Банско. Гостува още от четвъртото му издание. Големият проблем е, че в България няма буги-вуги култура сподели д-р Емил Илиев. Нашата публика е недостатъчно образована по отношение на буги-вуги. По радиото не се пуска тази музика, а тя носи радост и е бодро звучаща, създава настроение. Може да се каже че е лечебна, извежда от депресивни състояния. Ние дори нямаме пианист, който да свири буги-вуги, с изключение на Марио Станчев. Изисква се специална издръжливост, кондиция на ритъма, нагласа на двете ръце – да свирят различно. И Милчо Левиев казваше: Изглежда лесно, но всъщност никак не е лесно. Аз, който имам претенциите да съм добър пианист, не мога да го свиря. Д-р Емил Илиев сподели и новината, че догодина, по време на XXIV Банско джаз фестивал, ще бъде направен отново буги-вуги фестивал. В читалището на два рояла ще има страхотна буги-вуги нощ.
Удоволствие беше присъствието на АКАГА. Относително активно е това лято за групата. Фестивал в Бургас – Spise Muzic Festival. Към края на септември – на 23, ще направим два концерта – трибют на Тодор Колев с Филип Аврамов, а на следващия ден 24 – рецитал с Орлин Горанов в Летния театър на Бургас. На 30 август – фестивал в Пловдив. Хубавото на фестивалите е, че не е едноличен акт, а са въвлечени много музиканти, разказват музикантите. Ние никога нямаме някаква специална програма, имаме много голям репертоар и гледаме според публиката, според хората. Ако едното не върви, се пускаме в коренно различна посока. Пробвано е. Това е хубавото а една група, която свири дълго и много заедно. Тъй като ние, с работата в чужбина и в България, за година надхвърляме 200 участия. Не ти трябва никакъв set list. Изсвириха парчетата, които са по-известни и по-танцувални: „Една девойка ме попита“, „Един вълшебен чук“, „Ледено“, „Преди години, когато рокендролът беше млад“. Баладата „Пътувам“. Както и Милчо Левиев „Сладка питка“, с когото са били големи приятели. В първия им албум има негово парче, което много е харесвал, като до последно са поддържали контакт. Изсвириха и парчето, създадено тук в Банско по време на джемсешъна, тогава е било като идея и в суров вид, на откриването на първото издание на Джаз фестивала – също, както и сега, отново са свирили последни – за завършек. Казаха че не го свирят често, свирили са го отдавна, но пък, не го бяха и забравили. Удоволствие беше и „Диалог с Милчо Левиев“, Любомир Денев и Весела Морова с концерт в памет на големия музикант. Той е човекът, който показа пътя и нови хоризонти в българската музика, в българския джаз. Искам да се продължи разпространението на неговото творчество, младите музиканти да навлязат в неговото творчество, поясни Любо Денев.
Със звездопад и много ритми се разделихме с поредното издание на джазфеста в Банско, в оакване на седващото издание.
examplewordpresscom32533 